При пълнолуние лъч ако хванете
Млъкнат ли думите, песните стихнат ли,
близкото стане далечно,
моите лудости - болка усмихнали,
вече звезди са. За вечност.
И лунатичката в мене излъгала
тихо дошла е смъртта ми.
Каза: Тръгни! На безкрайното в ъгъла,
свят ти създай. За избрани.
Ето,сияят в небето харманите.
Месец видял се е в чудо...
При пълнолуние лъч ако хванете,
аз съм... с поредната лудост...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
