При пълнолуние лъч ако хванете
Млъкнат ли думите, песните стихнат ли,
близкото стане далечно,
моите лудости - болка усмихнали,
вече звезди са. За вечност.
И лунатичката в мене излъгала
тихо дошла е смъртта ми.
Каза: Тръгни! На безкрайното в ъгъла,
свят ти създай. За избрани.
Ето,сияят в небето харманите.
Месец видял се е в чудо...
При пълнолуние лъч ако хванете,
аз съм... с поредната лудост...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
