При пълнолуние лъч ако хванете
Млъкнат ли думите, песните стихнат ли,
близкото стане далечно,
моите лудости - болка усмихнали,
вече звезди са. За вечност.
И лунатичката в мене излъгала
тихо дошла е смъртта ми.
Каза: Тръгни! На безкрайното в ъгъла,
свят ти създай. За избрани.
Ето,сияят в небето харманите.
Месец видял се е в чудо...
При пълнолуние лъч ако хванете,
аз съм... с поредната лудост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
