rudin (Иван Христов)
858 1444
23 jul 2013, 6:38

При себе си ще ме повикаш 

  Poesía » Otra
453 0 4

Когато с ехото далечно

заглъхне всеки стон и вик,

пред мене твоят образ често

ще идва с тъжния си лик.

 

Или с пленителна усмивка,

през ясен ден и тъмна нощ,

при себе си ще ме повика,

като олтар – мирянин лош.

 

Неволен грях да изповядам

и с детски дух, невинно чист,

през твоя лабиринт изстрадан,

в небесната ефирна вис

 

да стигна на вратите рая,

където минала си ти,

смирен, на крачка към безкрая...

И твоят Бог ще ми прости.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??