При себе си ще ме повикаш
Когато с ехото далечно
заглъхне всеки стон и вик,
пред мене твоят образ често
ще идва с тъжния си лик.
Или с пленителна усмивка,
през ясен ден и тъмна нощ,
при себе си ще ме повика,
като олтар – мирянин лош.
Неволен грях да изповядам
и с детски дух, невинно чист,
през твоя лабиринт изстрадан,
в небесната ефирна вис
да стигна на вратите рая,
където минала си ти,
смирен, на крачка към безкрая...
И твоят Бог ще ми прости.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
