rudin (Иван Христов)
865 1445
23.07.2013 г., 6:38 ч.

При себе си ще ме повикаш 

  Поезия » Друга
414 0 4

Когато с ехото далечно

заглъхне всеки стон и вик,

пред мене твоят образ често

ще идва с тъжния си лик.

 

Или с пленителна усмивка,

през ясен ден и тъмна нощ,

при себе си ще ме повика,

като олтар – мирянин лош.

 

Неволен грях да изповядам

и с детски дух, невинно чист,

през твоя лабиринт изстрадан,

в небесната ефирна вис

 

да стигна на вратите рая,

където минала си ти,

смирен, на крачка към безкрая...

И твоят Бог ще ми прости.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??