rudin (Иван Христов)
858 1444
Jul 23, 2013, 6:38 AM

При себе си ще ме повикаш 

  Poetry » Other
454 0 4

Когато с ехото далечно

заглъхне всеки стон и вик,

пред мене твоят образ често

ще идва с тъжния си лик.

 

Или с пленителна усмивка,

през ясен ден и тъмна нощ,

при себе си ще ме повика,

като олтар – мирянин лош.

 

Неволен грях да изповядам

и с детски дух, невинно чист,

през твоя лабиринт изстрадан,

в небесната ефирна вис

 

да стигна на вратите рая,

където минала си ти,

смирен, на крачка към безкрая...

И твоят Бог ще ми прости.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??