Когато с ехото далечно
заглъхне всеки стон и вик,
пред мене твоят образ често
ще идва с тъжния си лик.
Или с пленителна усмивка,
през ясен ден и тъмна нощ,
при себе си ще ме повика,
като олтар – мирянин лош.
Неволен грях да изповядам
и с детски дух, невинно чист,
през твоя лабиринт изстрадан,
в небесната ефирна вис
да стигна на вратите рая,
където минала си ти,
смирен, на крачка към безкрая...
И твоят Бог ще ми прости.
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
