Кърпиш ли, шивачо и сърца?
На ден по колко ги броиш?
Има ли такива без вина
и успяваш ли всички да спасиш?
Пълно е казваш - цели, половини...,
разбити и с малко драскотини...!
Всеки ден ги има и не смогваш,
че много е дълбоко там
и не винаги успяваш да помогнеш.
Страшно е, шивачо - знам.
Крехко е човешкото сърце.
Носи винаги товар голям
и често трудно му е да го понесе.
Светът безпомощен крещи,
ранява се човекът от човек.
Спасението е да станем по-добри,
за да не кърпим сърцата си при теб!
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados