Кърпиш ли, шивачо и сърца? 

На ден по колко ги броиш? 
Има ли такива без вина
и успяваш ли всички да спасиш? 
Пълно е казваш - цели, половини..., 
разбити и с малко драскотини...! 
Всеки ден ги има и не смогваш, 
че много е дълбоко там
и не винаги успяваш да помогнеш.
Страшно е, шивачо - знам. 
Крехко е човешкото сърце. 
Носи винаги товар голям
и често трудно му е да го понесе.
Светът безпомощен крещи, 
ранява се човекът от човек. 
Спасението е да станем по-добри, 
за да не кърпим сърцата си при теб!