Dec 20, 2020, 6:22 PM

При шивача

  Poetry
1.2K 1 0

Кърпиш ли, шивачо и сърца? 

На ден по колко ги броиш? 
Има ли такива без вина
и успяваш ли всички да спасиш? 
Пълно е казваш - цели, половини..., 
разбити и с малко драскотини...! 
Всеки ден ги има и не смогваш, 
че много е дълбоко там
и не винаги успяваш да помогнеш.
Страшно е, шивачо - знам. 
Крехко е човешкото сърце. 
Носи винаги товар голям
и често трудно му е да го понесе.
Светът безпомощен крещи, 
ранява се човекът от човек. 
Спасението е да станем по-добри, 
за да не кърпим сърцата си при теб! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...