20 дек. 2020 г., 18:22

При шивача

1.2K 1 0

Кърпиш ли, шивачо и сърца? 

На ден по колко ги броиш? 
Има ли такива без вина
и успяваш ли всички да спасиш? 
Пълно е казваш - цели, половини..., 
разбити и с малко драскотини...! 
Всеки ден ги има и не смогваш, 
че много е дълбоко там
и не винаги успяваш да помогнеш.
Страшно е, шивачо - знам. 
Крехко е човешкото сърце. 
Носи винаги товар голям
и често трудно му е да го понесе.
Светът безпомощен крещи, 
ранява се човекът от човек. 
Спасението е да станем по-добри, 
за да не кърпим сърцата си при теб! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...