Късна нежност и огън суров
се опитват във мен да заплачат.
Изранени епохи любов
между теб и съмнението крачат.
Недокосвани с трепет ръце,
опустели от скръб и от жажда,
се превръщат в прохладно небе,
щом в душата ми обич се ражда.
Отмалява дъхът в глухи пътища,
по които без страст съм вървяла.
В тези трудни за сбъдване сънища
днес при тебе, любов, съм се спряла.