12 ene 2009, 14:27

При теб 

  Poesía » De amor
1150 0 24
 

 

 

 

 

 

Късна нежност и огън суров

се опитват във мен да заплачат.

Изранени епохи любов

между теб и съмнението крачат.

 

 

Недокосвани с трепет ръце,

опустели от скръб и от жажда,

се превръщат в  прохладно небе,

щом в душата ми обич се ражда.

 

 

Отмалява дъхът в глухи пътища,

по които без страст съм вървяла.

В тези трудни за сбъдване сънища

днес при тебе, любов, съм се спряла.

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??