Прибирам се отново у дома.
Крилете ми
са вече уморени.
Загубих няколко пера,
но жадните мечти
бяха спасени.
Прибирам се.
Вратата отвори.
И виж ме.
Все още
тук блещукам.
И знам,
след поглед мил,
след нежен звук
и онзи айсберг
ще пропукаш.
Ще положиш твоята ръка
върху главата ми
самотно натежала.
Ще ме погалиш
нежно вечерта.
И на сутринта
отново ще съм цяла.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
...така го разбирам аз.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
