1 мая 2018 г., 18:47  

Прибирам се

1.3K 0 2

Прибирам се отново у дома.

Крилете ми

са вече уморени.

Загубих няколко пера,

но жадните мечти

бяха спасени. 

 

Прибирам се. 

Вратата отвори.

И виж ме.

Все още 

тук блещукам.

И знам, 

след поглед мил,

след нежен звук

и онзи айсберг 

ще пропукаш.

 

Ще положиш твоята ръка

върху главата ми 

самотно натежала.

Ще ме погалиш

нежно вечерта.

И на сутринта 

отново ще съм цяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© D. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добро, става дори за песен. Това е 1:100 от всичко, което съм чел от тук. В същото време има смисъл за мен...и аз си представям как съм отсъствал от нас да преследвам личните си мечти...прибирам се и жена ми ме посреща с усмивка и любов, а не да ме пита колко пари изхарчи ...така го разбирам аз.
  • Хубаво...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...