Прибирам се отново у дома.
Крилете ми
са вече уморени.
Загубих няколко пера,
но жадните мечти
бяха спасени.
Прибирам се.
Вратата отвори.
И виж ме.
Все още
тук блещукам.
И знам,
след поглед мил,
след нежен звук
и онзи айсберг
ще пропукаш.
Ще положиш твоята ръка
върху главата ми
самотно натежала.
Ще ме погалиш
нежно вечерта.
И на сутринта
отново ще съм цяла.
© D. All rights reserved.
...така го разбирам аз.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
