Прибирам се отново у дома.
Крилете ми
са вече уморени.
Загубих няколко пера,
но жадните мечти
бяха спасени.
Прибирам се.
Вратата отвори.
И виж ме.
Все още
тук блещукам.
И знам,
след поглед мил,
след нежен звук
и онзи айсберг
ще пропукаш.
Ще положиш твоята ръка
върху главата ми
самотно натежала.
Ще ме погалиш
нежно вечерта.
И на сутринта
отново ще съм цяла.
© D. All rights reserved.
...така го разбирам аз.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
