6 jun 2010, 9:32

Прибрана на тъмно

  Poesía
650 0 3

Прибрана на тъмно

Като съсирена отметка

Косата ми прашна е

От недокоснато време

 

Аз клатя краката си

Часовник на нови промени

И държа няколко псувни в ръката си

Защото няма кой друг да ги вземе

 

А очите ми са две големи сълзи

Изплакани снощи

Тихо

Под душа

Защото след всичко все още тежи ми

И въпреки всичко съм тука

 

Прибрана на тъмно

Като забравена нощна пеперуда

Се смее захвърлена

Старата ми тетрадка

С някакви думи нахвърляни

 

05 юни 2010 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като изключим "съсирена отметка", за която и Белла те е поправила, аз смятам , че стихото е много добро! Много ми хареса!
  • само думи,другото е изгрев
    може би
  • пулс - не винаги спокоен (всъщност - никога спокоен)

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...