6.06.2010 г., 9:32

Прибрана на тъмно

647 0 3

Прибрана на тъмно

Като съсирена отметка

Косата ми прашна е

От недокоснато време

 

Аз клатя краката си

Часовник на нови промени

И държа няколко псувни в ръката си

Защото няма кой друг да ги вземе

 

А очите ми са две големи сълзи

Изплакани снощи

Тихо

Под душа

Защото след всичко все още тежи ми

И въпреки всичко съм тука

 

Прибрана на тъмно

Като забравена нощна пеперуда

Се смее захвърлена

Старата ми тетрадка

С някакви думи нахвърляни

 

05 юни 2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като изключим "съсирена отметка", за която и Белла те е поправила, аз смятам , че стихото е много добро! Много ми хареса!
  • само думи,другото е изгрев
    може би
  • пулс - не винаги спокоен (всъщност - никога спокоен)

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...