Jun 6, 2010, 9:32 AM

Прибрана на тъмно

  Poetry
648 0 3

Прибрана на тъмно

Като съсирена отметка

Косата ми прашна е

От недокоснато време

 

Аз клатя краката си

Часовник на нови промени

И държа няколко псувни в ръката си

Защото няма кой друг да ги вземе

 

А очите ми са две големи сълзи

Изплакани снощи

Тихо

Под душа

Защото след всичко все още тежи ми

И въпреки всичко съм тука

 

Прибрана на тъмно

Като забравена нощна пеперуда

Се смее захвърлена

Старата ми тетрадка

С някакви думи нахвърляни

 

05 юни 2010 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като изключим "съсирена отметка", за която и Белла те е поправила, аз смятам , че стихото е много добро! Много ми хареса!
  • само думи,другото е изгрев
    може би
  • пулс - не винаги спокоен (всъщност - никога спокоен)

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...