13 sept 2005, 23:53

Причастие

  Poesía
1K 0 0

Мълчиш, затворен и далечен,

Заровил думите във пясъка.

Измежду пръстите изтече

На оня миг последен блясъка.

Бразди зад тебе аленеят-

Изровени са от любов измъчена.

Едната топла, другата студена.

Едната с нежност, другата със злъч.

На друг живот прекрачи прага,

Не те привлича мъченичеството.

Не спирам порива ти- бягай!

Чертай отново път, обичай!

Създаден си да даваш обич,

Изпратен си от сътворителя

За да лекуваш болести и горест.

И мен докосна-

Ще умра прчистена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...