Не съм кристална чаша.
Груба угар са ми дните.
От много слънце и от вятър
преливах, докато те чаках.
В лоза извита, тънкостебла,
открих пенливата си същност,
а душата, жилава и в корена,
прекрачваше над всяка тленност.
И само вятърът по късни нощи
разказваше ми колко си ме търсил.
Как нафора си станал от безсълзие
и виното със мойто име си прекръстил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse