лъвче (Лъки)
122 999
28 ene 2011, 12:57

Причастие 

  Poesía » De amor
566 0 7

Не съм кристална чаша.

Груба угар са ми дните.

От много слънце и от вятър

преливах, докато те чаках.

 

В лоза извита, тънкостебла,

открих пенливата си същност,

а душата, жилава и в корена,

прекрачваше над всяка тленност.

 

И само вятърът по късни нощи

разказваше ми колко си ме търсил.

Как нафора си станал от безсълзие

и виното със мойто име си прекръстил

© Лъки Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??