28.01.2011 г., 12:57 ч.

Причастие 

  Поезия » Любовна
607 0 7

Не съм кристална чаша.

Груба угар са ми дните.

От много слънце и от вятър

преливах, докато те чаках.

 

В лоза извита, тънкостебла,

открих пенливата си същност,

а душата, жилава и в корена,

прекрачваше над всяка тленност.

 

И само вятърът по късни нощи

разказваше ми колко си ме търсил.

Как нафора си станал от безсълзие

и виното със мойто име си прекръстил

© Лъки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??