Jan 28, 2011, 12:57 PM

Причастие 

  Poetry » Love
564 0 7

Не съм кристална чаша.

Груба угар са ми дните.

От много слънце и от вятър

преливах, докато те чаках.

 

В лоза извита, тънкостебла,

открих пенливата си същност,

а душата, жилава и в корена,

прекрачваше над всяка тленност.

 

И само вятърът по късни нощи

разказваше ми колко си ме търсил.

Как нафора си станал от безсълзие

и виното със мойто име си прекръстил

© Лъки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??