Ах, чувствата вече няма да чувствам,
ще ги опитвам само на вкус.
Дали са сладки или горчиви
изразите, прошепнати красиво.

С една единствена причина,
когато появи се тя,
а аз съм без сърце,
и усетя нейното лице
поне да и подаря мечта -
класика малка с тишина.

Защото сърце аз нямам,
но прашинки от него раздавам
десетки, стотици, на красиви имена,
докоснали душата ми в нощта,
отишли си пак с болка,
но прашинки от сърцето
дадено, но невзето,
раздробено на парчета,

но... ето
аз пак чувствам
и пак се изгубвам
в лабиринта на тез прашинки
толкова сладки и толкова мънинки,
побрали мечтите на всички :)