Причина за живот
Жарта изтля неутолена.
Не стопли никой моя свят.
Сега под пепелта студена
последни въглени болят.
Изтля мъчително и жадно
една причина за живот.
Тъга в душата ми узрява
като горчиво-сладък плод.
Но не очаквай да заплача.
Сълзите си превръщам в стих.
Прозрачният воал на здрача
ще ме поръси със звезди.
И шалът овехтял на дните
ще ме наметне с благослов.
Ще оцелее във очите
една причина за живот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados
