20.04.2012 г., 0:23 ч.

Причина за живот 

  Поезия
788 0 8

Жарта изтля неутолена.

Не стопли никой моя свят.

Сега под пепелта студена

последни въглени болят.


Изтля мъчително и жадно

една причина за живот.

Тъга в душата ми узрява

като горчиво-сладък плод.


Но не очаквай да заплача.

Сълзите си превръщам в стих.

Прозрачният воал на здрача

ще ме поръси със звезди.


И шалът овехтял на дните

ще ме наметне с благослов.

Ще оцелее във очите

една причина за живот.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??