Жарта изтля неутолена.
Не стопли никой моя свят.
Сега под пепелта студена
последни въглени болят.
Изтля мъчително и жадно
една причина за живот.
Тъга в душата ми узрява
като горчиво-сладък плод.
Но не очаквай да заплача.
Сълзите си превръщам в стих.
Прозрачният воал на здрача
ще ме поръси със звезди.
И шалът овехтял на дните
ще ме наметне с благослов.
Ще оцелее във очите
една причина за живот.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
