Жарта изтля неутолена.
Не стопли никой моя свят.
Сега под пепелта студена
последни въглени болят.
Изтля мъчително и жадно
една причина за живот.
Тъга в душата ми узрява
като горчиво-сладък плод.
Но не очаквай да заплача.
Сълзите си превръщам в стих.
Прозрачният воал на здрача
ще ме поръси със звезди.
И шалът овехтял на дните
ще ме наметне с благослов.
Ще оцелее във очите
една причина за живот.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
