Причина за живот
Жарта изтля неутолена.
Не стопли никой моя свят.
Сега под пепелта студена
последни въглени болят.
Изтля мъчително и жадно
една причина за живот.
Тъга в душата ми узрява
като горчиво-сладък плод.
Но не очаквай да заплача.
Сълзите си превръщам в стих.
Прозрачният воал на здрача
ще ме поръси със звезди.
И шалът овехтял на дните
ще ме наметне с благослов.
Ще оцелее във очите
една причина за живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
