Причинно ще замлъкна. Ако искам.
Ще изнамеря сто, да проговоря.
И безпричинно мога да те искам.
И да не искам... пак да те обикна.
Оазисно да те посрещна мога
след пясъци, пустинни бури.
Със закъсняло ехо да те преповторя...
за обич само няма да те моля.
Светлееща да ти прощавам грешки.
Бледнееща пред моите да застана.
До сетния си стих да те обичам,
и още много дълго да те помня...