Приеми ме...

Poesía » Otra

1.6K 4 4

Приеми ме, като уличница,

която е дошла да те целуне,

дошла да поседи

под стряхата на твоя поглед.

Не искам почести!

Не искам висини!

Била съм и съпруга...

отминаха честитите ми дни...

Отнесоха го ангелите на небето.

Прехапвам устни и мълча...

Със време и съдба се боря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Fabiana (Галя Николова)

Благодаря ви!

2017-12-22T15:22:08+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

Млада жена на снимката,а пише мъдро...Голяма истина е ,че с време и съдба не можеш да се бориш....Аз вярвам в това,Галя!

2017-12-20T11:22:02+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Сълзи. Това предизвика творбата. Въздейства силно!

2017-12-20T09:13:45+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Определено една такава "курва" е по-ценна от хиляди набожни светици. Разтърсваща изповед, Фабиана:

"...отминаха честитите ми дни...
...
Прехапвам устни и мълча...
Със време и съдба
не мога да се боря!"

След горните редове не мога да не поставя този стих в Любими!

2017-12-20T00:31:26+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0