Fabiana (Галя Николова)
216 821
20 dic 2017, 0:24  

Приеми ме... 

  Poesía » Otra
1034 4 4

Приеми ме, като уличница,

която е дошла да те целуне,

дошла да поседи

под стряхата на твоя поглед.

Не искам почести!

Не искам висини!

Била съм и съпруга...

отминаха честитите ми дни...

Отнесоха го ангелите на небето.

Прехапвам устни и мълча...

Със време и съдба  се боря!

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Млада жена на снимката,а пише мъдро...Голяма истина е ,че с време и съдба не можеш да се бориш....Аз вярвам в това,Галя!
  • Сълзи. Това предизвика творбата. Въздейства силно!
  • Определено една такава "курва" е по-ценна от хиляди набожни светици. Разтърсваща изповед, Фабиана:

    "...отминаха честитите ми дни...
    ...
    Прехапвам устни и мълча...
    Със време и съдба
    не мога да се боря!"

    След горните редове не мога да не поставя този стих в Любими!
Propuestas
: ??:??