Dec 20, 2017, 12:24 AM  

Приеми ме...

  Poetry » Other
1.6K 4 4

Приеми ме, като уличница,

която е дошла да те целуне,

дошла да поседи

под стряхата на твоя поглед.

Не искам почести!

Не искам висини!

Била съм и съпруга...

отминаха честитите ми дни...

Отнесоха го ангелите на небето.

Прехапвам устни и мълча...

Със време и съдба  се боря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Млада жена на снимката,а пише мъдро...Голяма истина е ,че с време и съдба не можеш да се бориш....Аз вярвам в това,Галя!
  • Сълзи. Това предизвика творбата. Въздейства силно!
  • Определено една такава "курва" е по-ценна от хиляди набожни светици. Разтърсваща изповед, Фабиана:

    "...отминаха честитите ми дни...
    ...
    Прехапвам устни и мълча...
    Със време и съдба
    не мога да се боря!"

    След горните редове не мога да не поставя този стих в Любими!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...