Приказен вятър довя пролетта
странни въпроси обвиват ума
тръгвам ли, спирам ли, искам ли цвят
тихо прокрадва се болка и гняв.
Спомен за истинско синьо небе,
спомен за радостно диво хлапе
приказка шарена носи нощта
шумно раздира звука любовта.
Бясно катеря скала без въже
гмуркам се в дивото страшно море
дъх си поемам, не спирам в дъжда
драпам безмилостно да се спася.