Приказен вятър довя пролетта

24.09.2022 г., 9:17 ч.

Поезия » Друга

220 0 0

странни въпроси обвиват ума

тръгвам ли, спирам ли, искам ли цвят

тихо прокрадва се болка и гняв.

Спомен за истинско синьо небе,

спомен за радостно диво хлапе

приказка шарена носи нощта

шумно раздира звука любовта.

Бясно катеря скала без въже

гмуркам се в дивото страшно море

дъх си поемам, не спирам в дъжда

драпам безмилостно да се спася.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.