8 oct 2009, 16:57

Приказка

  Poesía
530 0 1

              ПРИКАЗКА

 

Облян от топла светлина,

 

отворих поглед към света.

 

Полегнал бях под кичест дъб

 

със гледка към омаен връх.

 

 

 

Гора край мен в тишината оживя

 

и в нея проследих приказна сърна.

 

Под купол от милион звезди

 

горско царство тук се съживи.

 

 

 

Създания, облени в светлина,

 

празнуваха в таз` горска тишина.

 

 

 

В поле от сини детелини,

 

там седеше приказна жена.

 

И танц от златисти пеперуди

 

главата ú красеше във нощта.

 

 

 

Омаен поглед,

 

взор спокоен,

 

посреща странника у мен.

 

Ръка подаде,

 

глас пророни:

 

„Добре дошъл си ти при нас!”

 

 

 

Кой вълшебен епос

 

с живот ви тъй дари?

 

Каква е тази магия,

 

показала ми вас в зори?

 

 

 

И вдруг проблесна силен лъч.

 

Обля безкрая в светлина.

 

Очи затворих

 

и с ръка закрих.

 

Но чух и глас.

 

Прошепна ми:

 

„Хайде ставай!

 

Тук съм аз!”

 

 

 

Очи отворих.

 

И разбрах.

 

Сънувал бил съм,

 

сънувал бил съм аз.

 

На този цветен сън

 

аз художник станах,

 

но не с бои рисувах ,

 

а с късчета забрава.

 

 

 

И художникът

 

до свойта муза

 

тихо се пробуди.

 

Целувайки я, той

 

щастие събуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристас Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...