8 окт. 2009 г., 16:57

Приказка

529 0 1

              ПРИКАЗКА

 

Облян от топла светлина,

 

отворих поглед към света.

 

Полегнал бях под кичест дъб

 

със гледка към омаен връх.

 

 

 

Гора край мен в тишината оживя

 

и в нея проследих приказна сърна.

 

Под купол от милион звезди

 

горско царство тук се съживи.

 

 

 

Създания, облени в светлина,

 

празнуваха в таз` горска тишина.

 

 

 

В поле от сини детелини,

 

там седеше приказна жена.

 

И танц от златисти пеперуди

 

главата ú красеше във нощта.

 

 

 

Омаен поглед,

 

взор спокоен,

 

посреща странника у мен.

 

Ръка подаде,

 

глас пророни:

 

„Добре дошъл си ти при нас!”

 

 

 

Кой вълшебен епос

 

с живот ви тъй дари?

 

Каква е тази магия,

 

показала ми вас в зори?

 

 

 

И вдруг проблесна силен лъч.

 

Обля безкрая в светлина.

 

Очи затворих

 

и с ръка закрих.

 

Но чух и глас.

 

Прошепна ми:

 

„Хайде ставай!

 

Тук съм аз!”

 

 

 

Очи отворих.

 

И разбрах.

 

Сънувал бил съм,

 

сънувал бил съм аз.

 

На този цветен сън

 

аз художник станах,

 

но не с бои рисувах ,

 

а с късчета забрава.

 

 

 

И художникът

 

до свойта муза

 

тихо се пробуди.

 

Целувайки я, той

 

щастие събуди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристас Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....