15 ago 2014, 16:30

Приказка

  Poesía » Otra
554 1 1

Зная приказки много, даже безчет,

зная ги всичките от моята баба,

и в тях се разказва за добро и за зло,

но винаги доброто побеждава накрая.

 

Разказва се още за любов и мечти,

как с нежност накрая обичта побеждава

и учи ни още как да бъдем добри,

как да живеем и зло да не правим.

 

За жалост живота е много суров

и не прилича на приказка бяла,

мачка ни, даже към нас е жесток,

нещастие дебне ни на всяка крачка.

 

Вече пораснали, подли и зли,

забравяме за тези поуки,

че добрите думи отварят железни врати,

а доброто направено, стократно се връща.

 

Сърца отворете и нека

детското още живее във Вас,

вярвайте в чудесата,

нека всеки на другия да подаде ръка в труден час

и тогава приказката ще стане реална.

 

Пламена Владимирова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно, Пламена.

    Споделям призива "да бъдем добри".

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...