15 авг. 2014 г., 16:30

Приказка

555 1 1

Зная приказки много, даже безчет,

зная ги всичките от моята баба,

и в тях се разказва за добро и за зло,

но винаги доброто побеждава накрая.

 

Разказва се още за любов и мечти,

как с нежност накрая обичта побеждава

и учи ни още как да бъдем добри,

как да живеем и зло да не правим.

 

За жалост живота е много суров

и не прилича на приказка бяла,

мачка ни, даже към нас е жесток,

нещастие дебне ни на всяка крачка.

 

Вече пораснали, подли и зли,

забравяме за тези поуки,

че добрите думи отварят железни врати,

а доброто направено, стократно се връща.

 

Сърца отворете и нека

детското още живее във Вас,

вярвайте в чудесата,

нека всеки на другия да подаде ръка в труден час

и тогава приказката ще стане реална.

 

Пламена Владимирова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно, Пламена.

    Споделям призива "да бъдем добри".

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...