Зная приказки много, даже безчет,

зная ги всичките от моята баба,

и в тях се разказва за добро и за зло,

но винаги доброто побеждава накрая.

Разказва се още за любов и мечти,

как с нежност накрая обичта побеждава

и учи ни още как да бъдем добри,

как да живеем и зло да не правим.

За жалост живота е много суров

и не прилича на приказка бяла,

мачка ни, даже към нас е жесток,

нещастие дебне ни на всяка крачка.

Вече пораснали, подли и зли,

забравяме за тези поуки,

че добрите думи отварят железни врати,

а доброто направено, стократно се връща.

Сърца отворете и нека

детското още живее във Вас,

вярвайте в чудесата,

нека всеки на другия да подаде ръка в труден час

и тогава приказката ще стане реална.

Пламена Владимирова