Aug 15, 2014, 4:30 PM

Приказка

  Poetry » Other
552 1 1

Зная приказки много, даже безчет,

зная ги всичките от моята баба,

и в тях се разказва за добро и за зло,

но винаги доброто побеждава накрая.

 

Разказва се още за любов и мечти,

как с нежност накрая обичта побеждава

и учи ни още как да бъдем добри,

как да живеем и зло да не правим.

 

За жалост живота е много суров

и не прилича на приказка бяла,

мачка ни, даже към нас е жесток,

нещастие дебне ни на всяка крачка.

 

Вече пораснали, подли и зли,

забравяме за тези поуки,

че добрите думи отварят железни врати,

а доброто направено, стократно се връща.

 

Сърца отворете и нека

детското още живее във Вас,

вярвайте в чудесата,

нека всеки на другия да подаде ръка в труден час

и тогава приказката ще стане реална.

 

Пламена Владимирова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно, Пламена.

    Споделям призива "да бъдем добри".

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...