15.08.2014 г., 16:30

Приказка

550 1 1

Зная приказки много, даже безчет,

зная ги всичките от моята баба,

и в тях се разказва за добро и за зло,

но винаги доброто побеждава накрая.

 

Разказва се още за любов и мечти,

как с нежност накрая обичта побеждава

и учи ни още как да бъдем добри,

как да живеем и зло да не правим.

 

За жалост живота е много суров

и не прилича на приказка бяла,

мачка ни, даже към нас е жесток,

нещастие дебне ни на всяка крачка.

 

Вече пораснали, подли и зли,

забравяме за тези поуки,

че добрите думи отварят железни врати,

а доброто направено, стократно се връща.

 

Сърца отворете и нека

детското още живее във Вас,

вярвайте в чудесата,

нека всеки на другия да подаде ръка в труден час

и тогава приказката ще стане реална.

 

Пламена Владимирова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно, Пламена.

    Споделям призива "да бъдем добри".

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....