Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
7 jul 2015, 8:12  

Приказка 

  Poesía
420 0 4

Бях малък, приказки слушах

за принцеси и златна река,

за Шехерзада и султанът захласнат

в хилядата нощи нейни слова.


Пораснах, но бях омагьосан

в приказен свят, измислен за теб,

бях принцът от коня си носен,

срещнал те теб и дал ти обет.


Приказка беше, но аз бях шастлив,

ти беше роза ухаеща в цветна градина,

изгревът чакан, пламтящ и красив,

от мен сътворена жива картина.


Приказен свят желан и опасен,

дарява ти всичко, но щом се събудиш

светът ти изглежда мрачен и празен,

а пътят обратен едва ли ще случиш.


 

Гавраил

Варна, юни

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Романтичен и очарователен поглед към любовта! Макар че финалът някак намалява въздействието на приказката, която обикновено е с добър край. Пожелавам ти да намериш щастието в любовта!
  • Радка,Младен благодаря Ви за Вашите коментари.Имах нужда от един страничен поглед и Вие го направихте.
  • Да, излезем ли от онова красиво лунатично състояние, в което бродим в приказката и събудим ли се, "път обратен едва ли ще случим", а "светът ще изглежда мрачен и празен".
    Улавяш върховното усещане в живота - на празнотата от безлюбовието.

    Поздравление, Гавраиле! Виждам, че само Радка има очи и душа на поет в този сайт. Аз моите късно ги отворих. Но по-добре късно отколкото никога.
  • Красива, но тъжна приказка! Хареса ми много!
Propuestas
: ??:??