7 июл. 2015 г., 08:12  

Приказка

640 0 4

Бях малък, приказки слушах

за принцеси и златна река,

за Шехерзада и султанът захласнат

в хилядата нощи нейни слова.


Пораснах, но бях омагьосан

в приказен свят, измислен за теб,

бях принцът от коня си носен,

срещнал те теб и дал ти обет.


Приказка беше, но аз бях шастлив,

ти беше роза ухаеща в цветна градина,

изгревът чакан, пламтящ и красив,

от мен сътворена жива картина.


Приказен свят желан и опасен,

дарява ти всичко, но щом се събудиш

светът ти изглежда мрачен и празен,

а пътят обратен едва ли ще случиш.


 

Гавраил

Варна, юни

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Романтичен и очарователен поглед към любовта! Макар че финалът някак намалява въздействието на приказката, която обикновено е с добър край. Пожелавам ти да намериш щастието в любовта!
  • Радка,Младен благодаря Ви за Вашите коментари.Имах нужда от един страничен поглед и Вие го направихте.
  • Да, излезем ли от онова красиво лунатично състояние, в което бродим в приказката и събудим ли се, "път обратен едва ли ще случим", а "светът ще изглежда мрачен и празен".
    Улавяш върховното усещане в живота - на празнотата от безлюбовието.

    Поздравление, Гавраиле! Виждам, че само Радка има очи и душа на поет в този сайт. Аз моите късно ги отворих. Но по-добре късно отколкото никога.
  • Красива, но тъжна приказка! Хареса ми много!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...