Приказка
Бях малък, приказки слушах
за принцеси и златна река,
за Шехерзада и султанът захласнат
в хилядата нощи нейни слова.
Пораснах, но бях омагьосан
в приказен свят, измислен за теб,
бях принцът от коня си носен,
срещнал те теб и дал ти обет.
Приказка беше, но аз бях шастлив,
ти беше роза ухаеща в цветна градина,
изгревът чакан, пламтящ и красив,
от мен сътворена жива картина.
Приказен свят желан и опасен,
дарява ти всичко, но щом се събудиш
светът ти изглежда мрачен и празен,
а пътят обратен едва ли ще случиш.
Гавраил
Варна, юни
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
