12 sept 2004, 17:41

Приказка

  Poesía
1.7K 0 0
Морето сутрин се събужда
разпенено, огромно, шумно.
След нощният покой се втурва
да гони ветровете бурни.

А слънчевият изгрев ми разказва
за приказни страни и хора.
Далеко заревото му разнася
златния си блясък във простора.

И питам се дали живеят
русалки, принцове, джуджета,
дали от пищните си замъци
поглеждат сутрин към морето?

Дали прилежни звездобройци,
изследват светлинки в небето
и срещнали там първите лъчи
изпращат поздрав на морето?

Дали заключена принцеса
в кулата на древна крепост
през сълзи гледа хоризонта вечен
и чака своя принц далечен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...