12 sept 2004, 17:41

Приказка

  Poesía
1.7K 0 0
Морето сутрин се събужда
разпенено, огромно, шумно.
След нощният покой се втурва
да гони ветровете бурни.

А слънчевият изгрев ми разказва
за приказни страни и хора.
Далеко заревото му разнася
златния си блясък във простора.

И питам се дали живеят
русалки, принцове, джуджета,
дали от пищните си замъци
поглеждат сутрин към морето?

Дали прилежни звездобройци,
изследват светлинки в небето
и срещнали там първите лъчи
изпращат поздрав на морето?

Дали заключена принцеса
в кулата на древна крепост
през сълзи гледа хоризонта вечен
и чака своя принц далечен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...