Sep 12, 2004, 5:41 PM

Приказка

  Poetry
1.7K 0 0
Морето сутрин се събужда
разпенено, огромно, шумно.
След нощният покой се втурва
да гони ветровете бурни.

А слънчевият изгрев ми разказва
за приказни страни и хора.
Далеко заревото му разнася
златния си блясък във простора.

И питам се дали живеят
русалки, принцове, джуджета,
дали от пищните си замъци
поглеждат сутрин към морето?

Дали прилежни звездобройци,
изследват светлинки в небето
и срещнали там първите лъчи
изпращат поздрав на морето?

Дали заключена принцеса
в кулата на древна крепост
през сълзи гледа хоризонта вечен
и чака своя принц далечен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...