12.09.2004 г., 17:41

Приказка

1.7K 0 0
Морето сутрин се събужда
разпенено, огромно, шумно.
След нощният покой се втурва
да гони ветровете бурни.

А слънчевият изгрев ми разказва
за приказни страни и хора.
Далеко заревото му разнася
златния си блясък във простора.

И питам се дали живеят
русалки, принцове, джуджета,
дали от пищните си замъци
поглеждат сутрин към морето?

Дали прилежни звездобройци,
изследват светлинки в небето
и срещнали там първите лъчи
изпращат поздрав на морето?

Дали заключена принцеса
в кулата на древна крепост
през сълзи гледа хоризонта вечен
и чака своя принц далечен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...