2 ago 2008, 8:36

Приказка

  Poesía
713 0 10

Скоро не съм ти разказвала
приказка, зная. А бях обещала.
Тази нощ реших.
Реших за сетен път да го направя.
В тази приказка са Той и Тя...
В тази приказка - без  много думи.
Тя - безумна ли?!
Той - без думи във любов се врича?
Той - не казва нищо...
Но говори със очи -
те единствени говорят.
В тях побрал е своите мечти...
Но отвори ли ги - те ще замълчат
и ще разпилеят ветрено мечтите.
Тя - е онова момиче...
Той - тъжи.
Непокорство във сърцето му бушува.
Тя - непоправима скитница.
Той - а как желае само
Тя - и тази нощ в
прегръдките му да заспи.
В очите й искрят искри,
когато види го, когато го докосва.
И всеки миг за нея е вълшебство.
Всеки миг е някаква магия...
Когато все на рамото му тя заспива.
Отвори ли очи,
дали ще го намери?
Той - дали желае я горещо?
Тя - на своя свят решила да даде
последен шанс, и още нещо...
Защото животът й надолу
се търкаля, безвъзвратно.
Няма вечност?!  Има вечен кръговрат.
Има смърт, която ражда нов живот.
Той - търсил е навярно брод към нея.
Тя - идеята за нов живот.
Ще могат ли пресечна точка
да намерят?

... Като че заспа... Лека нощ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми! Красиво е!
  • красив стих нели , поздравления и целувки за теб
  • Благодарности - Таня ,Люси Маргарита,Доче, Валентино, Веси
    Алекс, наистина ме трогна! И приемам съвета, дори нека прозвучи като критика. Опитвам се да изхвърлям излишните думи, но...не винаги се получава
  • Хареса ми много...Поздравления!!!
  • Един умира, друг се ражда - вечен кръговрат.... Браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...