2.08.2008 г., 8:36

Приказка

710 0 10

Скоро не съм ти разказвала
приказка, зная. А бях обещала.
Тази нощ реших.
Реших за сетен път да го направя.
В тази приказка са Той и Тя...
В тази приказка - без  много думи.
Тя - безумна ли?!
Той - без думи във любов се врича?
Той - не казва нищо...
Но говори със очи -
те единствени говорят.
В тях побрал е своите мечти...
Но отвори ли ги - те ще замълчат
и ще разпилеят ветрено мечтите.
Тя - е онова момиче...
Той - тъжи.
Непокорство във сърцето му бушува.
Тя - непоправима скитница.
Той - а как желае само
Тя - и тази нощ в
прегръдките му да заспи.
В очите й искрят искри,
когато види го, когато го докосва.
И всеки миг за нея е вълшебство.
Всеки миг е някаква магия...
Когато все на рамото му тя заспива.
Отвори ли очи,
дали ще го намери?
Той - дали желае я горещо?
Тя - на своя свят решила да даде
последен шанс, и още нещо...
Защото животът й надолу
се търкаля, безвъзвратно.
Няма вечност?!  Има вечен кръговрат.
Има смърт, която ражда нов живот.
Той - търсил е навярно брод към нея.
Тя - идеята за нов живот.
Ще могат ли пресечна точка
да намерят?

... Като че заспа... Лека нощ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми! Красиво е!
  • красив стих нели , поздравления и целувки за теб
  • Благодарности - Таня ,Люси Маргарита,Доче, Валентино, Веси
    Алекс, наистина ме трогна! И приемам съвета, дори нека прозвучи като критика. Опитвам се да изхвърлям излишните думи, но...не винаги се получава
  • Хареса ми много...Поздравления!!!
  • Един умира, друг се ражда - вечен кръговрат.... Браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...