9 nov 2007, 14:40

Приказка

750 0 2

В приказка живеем аз и ти!

Ти си принцът,

А аз - момичето с мечти!

Ти живееш в своя свят охолен,

А аз -  със мечтите истински!

 

Но, принце, помниш ли онази среща?!

Под онова дърво красиво,

как галеше моите коси!

Тогава бях дете щастливо!

 

Хората от завист ни кълняха,

и искаха да ни разделят!

Те постигнаха това!

 

Сега вървя по път кървав, пълен с мечти,

и виждам усмивки еднодневки!

Фалшиви, пълни с измама…

И пак стигам  до това дърво...

 

Сълзите сами започват да се стичат,

бавно по лицето…

И стигат до сърцето!

 

Облягам се на дървото,

И заспивам…

Сънувам сън,

в който целувките ти ме будят

и усещам сърцето ти…

 

Принце, върни ми радостта,

докосни с нежните си ръце моята душа!

И бъди с мен, не само във мечтите,

А и в реалността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....