9.11.2007 г., 14:40

Приказка

755 0 2

В приказка живеем аз и ти!

Ти си принцът,

А аз - момичето с мечти!

Ти живееш в своя свят охолен,

А аз -  със мечтите истински!

 

Но, принце, помниш ли онази среща?!

Под онова дърво красиво,

как галеше моите коси!

Тогава бях дете щастливо!

 

Хората от завист ни кълняха,

и искаха да ни разделят!

Те постигнаха това!

 

Сега вървя по път кървав, пълен с мечти,

и виждам усмивки еднодневки!

Фалшиви, пълни с измама…

И пак стигам  до това дърво...

 

Сълзите сами започват да се стичат,

бавно по лицето…

И стигат до сърцето!

 

Облягам се на дървото,

И заспивам…

Сънувам сън,

в който целувките ти ме будят

и усещам сърцето ти…

 

Принце, върни ми радостта,

докосни с нежните си ръце моята душа!

И бъди с мен, не само във мечтите,

А и в реалността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...