Nov 9, 2007, 2:40 PM

Приказка

  Poetry » Love
753 0 2

В приказка живеем аз и ти!

Ти си принцът,

А аз - момичето с мечти!

Ти живееш в своя свят охолен,

А аз -  със мечтите истински!

 

Но, принце, помниш ли онази среща?!

Под онова дърво красиво,

как галеше моите коси!

Тогава бях дете щастливо!

 

Хората от завист ни кълняха,

и искаха да ни разделят!

Те постигнаха това!

 

Сега вървя по път кървав, пълен с мечти,

и виждам усмивки еднодневки!

Фалшиви, пълни с измама…

И пак стигам  до това дърво...

 

Сълзите сами започват да се стичат,

бавно по лицето…

И стигат до сърцето!

 

Облягам се на дървото,

И заспивам…

Сънувам сън,

в който целувките ти ме будят

и усещам сърцето ти…

 

Принце, върни ми радостта,

докосни с нежните си ръце моята душа!

И бъди с мен, не само във мечтите,

А и в реалността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...