Nov 9, 2007, 2:40 PM

Приказка

  Poetry » Love
749 0 2

В приказка живеем аз и ти!

Ти си принцът,

А аз - момичето с мечти!

Ти живееш в своя свят охолен,

А аз -  със мечтите истински!

 

Но, принце, помниш ли онази среща?!

Под онова дърво красиво,

как галеше моите коси!

Тогава бях дете щастливо!

 

Хората от завист ни кълняха,

и искаха да ни разделят!

Те постигнаха това!

 

Сега вървя по път кървав, пълен с мечти,

и виждам усмивки еднодневки!

Фалшиви, пълни с измама…

И пак стигам  до това дърво...

 

Сълзите сами започват да се стичат,

бавно по лицето…

И стигат до сърцето!

 

Облягам се на дървото,

И заспивам…

Сънувам сън,

в който целувките ти ме будят

и усещам сърцето ти…

 

Принце, върни ми радостта,

докосни с нежните си ръце моята душа!

И бъди с мен, не само във мечтите,

А и в реалността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...