Приказка
В приказка живеем аз и ти!
Ти си принцът,
А аз - момичето с мечти!
Ти живееш в своя свят охолен,
А аз - със мечтите истински!
Но, принце, помниш ли онази среща?!
Под онова дърво красиво,
как галеше моите коси!
Тогава бях дете щастливо!
Хората от завист ни кълняха,
и искаха да ни разделят!
Те постигнаха това!
Сега вървя по път кървав, пълен с мечти,
и виждам усмивки еднодневки!
Фалшиви, пълни с измама…
И пак стигам до това дърво...
Сълзите сами започват да се стичат,
бавно по лицето…
И стигат до сърцето!
Облягам се на дървото,
И заспивам…
Сънувам сън,
в който целувките ти ме будят
и усещам сърцето ти…
Принце, върни ми радостта,
докосни с нежните си ръце моята душа!
И бъди с мен, не само във мечтите,
А и в реалността!
© Усмивка Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Някой беше казал, че "трябва да целунеш много жаби,за да намериш своя принц"!Поздрав!
-
Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
