9 нояб. 2007 г., 14:40

Приказка

747 0 2

В приказка живеем аз и ти!

Ти си принцът,

А аз - момичето с мечти!

Ти живееш в своя свят охолен,

А аз -  със мечтите истински!

 

Но, принце, помниш ли онази среща?!

Под онова дърво красиво,

как галеше моите коси!

Тогава бях дете щастливо!

 

Хората от завист ни кълняха,

и искаха да ни разделят!

Те постигнаха това!

 

Сега вървя по път кървав, пълен с мечти,

и виждам усмивки еднодневки!

Фалшиви, пълни с измама…

И пак стигам  до това дърво...

 

Сълзите сами започват да се стичат,

бавно по лицето…

И стигат до сърцето!

 

Облягам се на дървото,

И заспивам…

Сънувам сън,

в който целувките ти ме будят

и усещам сърцето ти…

 

Принце, върни ми радостта,

докосни с нежните си ръце моята душа!

И бъди с мен, не само във мечтите,

А и в реалността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...