18 oct 2008, 9:53

Приказка

  Poesía
974 1 0

Дяволът казал на грозното пате,

че може да стане най-желаният принц

и то без да му мисли изрекло на глас,

съдбовната думичка "ДА".

Злодеят, владетел на хаоса и мрака,

доволно потъркал ръце,

замахнал с опашка, кимнал с глава

и дарил грозника с красота.

Той тръгнал да скита надлъж и нашир

за да види с какво е дарен.

Лъжел мъжете, спял с жените,

пиел и харчел пари.

Един ден не щеш ли Принцът срещнал

момиче с неземна красота.

Пленен бил от нея без да усети,

че е на ангела дъщеря.

Очарован от нея, той тръгнал да скита,

да обикаля света!

С единствена цел да я намери и да изпита

какво чувство е любовта.

Лутал се ден, два, месец, година,

но не успявал да я намери.

Потънал в тъга, облян в самота,

усетил, че няма душа.

Продал я на дявола без да узнае 

със съдбовната думичка "да".

Не искал пари, не искал жени,

не искал дори красота,

искал отново да бъде грозник,

но със сърце и душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...